ДПП Беласица | Защитени видове

Флората на Беласица включва около 1500 растителни вида. Тези видове са установени на базата на литературни данни и частични проучвания.
Броят на българските ендемити е малък – (Sedum kostovii Stef. и Rosa bulgarica Dimitr.). Други два вида, които формално са балкански ендемити, но са с тясно локално разпространение са – Viola stojanowii Becker и Viola speciosa Pant.
Главното съсредоточаване на ендемични формообразуващи процеси е в централната билна част – в близост до върховете Радомир и Тумба, където растат както силикофилните видове Verbascum belasitzae Stoj. et Stef (беласишки лопен) и Viola stojanovii W. Becker (стоянова теменуга), така и  балканските ендемити с разпространение и в някои други наши планини Campanula spunerana Hampe (спрунерова камбанка), Viola speciosa Pant. (прекрасна теменуга) (Велчев, 1992).
Растителността на Беласица има ясно поясно разпределение. Това се дължи на височината на планината, а така също и на географското й разположение, което граничи със Средиземноморската област.
В най-ниските части поясът на дъбовете (Quercus ssp.), така характерен за другите наши планини, тук е заместен от пояса на обикновения кестен (Castanea sativa Mill.). Обикновеният кестен тук има най-големите си находища у нас. Той често расте смесено с обикновения бук (Fagus sylvatica L.) и други широколистни видове, като воден габър (Ostrya carpinifolia Scop.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gaertn.), а покрай потоците са оформени съобщества на източния платан (Platanus orientalis L.).
Непосредствено над пояса с преобладаване на обикновения кестен е разположен вторият пояс, този на бука и иглолистните. Тук присъствието на иглолистните е незначително и поясът се доминира от обикновения бук. От иглолистните участват с малки петна обикновената ела (Abies alba Mill.) и обикновения смърч (Picea abies (L.) Karsten), както и обикновения тис (Taxus baccata L.).
По-значимо е присъствието на иглолистните в третия височинен пояс, главно заради наличието на обикновената хвойна (Juniperus communis L.) и сибирската хвойна (J. sibirica Burgsd). Установени са и единични индивиди от бял бор (Pinus sylvestris L.) и клек (P. mugo Turra). В миналото субалпийския пояс е и бил покрит с клек, но поради многократните опожарявания на планината сега в третия височинен пояс преобладават тревните съобщества от субалпийски и пасищен тип, често доминирани от балканския ендемит Festuca valida (Uechtr.) Penz. В този пояс е концентриран и най-големия брой на редки растения и такива с природозащитна стойност.

Обратно