ДПП Беласица | Защитени видове
Поради това, че Беласица е крайна югозападна граница на България и същевременно част от крайната северна зона на субтропичната област в тази част на България се усеща най-силно влиянието на средиземноморския климат. Вертикалното разпределение и зониране на фауната е следствие от голямата денивелация на планината. Тази особеност обуславя интересен фаунистичен състав, който е смесица от характерните за умерените ширини планински животински видове със специфичната планинско-медитеранска фауна. Тази фаунистична комбинация е уникална за България и е характерна единствено за планината Беласица. Специфичният за района климат, характеризиращ се с относително високи средногодишни температури и влажност е дал отражение върху сформирането на своебразна фауна. Удължения вегетационен период, следствие от преходно-средиземноморския климат дава отражение и върху състава, разпределението и сезонната активност на фауната от района на планината. Силна е ролята на някои едификаторни дървесни видове, например като обикновения кестен (Castanea sativa Mill.), които са причина за сформирането на специфични фаунистични комплекси и зооценози.
Високопланинският характер на Беласица има изолиращ и бариерен ефект за разпространението на някои животински видове. Тези условия предразполагат сформирането на локално ограничени популации и появата на нови подвидове и видове.
Общо за района на планината са установени около 1500 вида безгръбначни и около 180 вида гръбначни. Установените редки видове при безгръбначните са около 120, българските ендемити 26, балканските 21, а реликтните видове 6.
Птиците установени за района на планината са 120 вида. Изключителен интерес представляват медитеранските видове птици, които се срещат на много малка и ограничена част от нашата територия. Такива са например орфеевото коприварче (Sylvia hortensis Gmelin), малкия маслинов присмехулник (Hippolais pallida Hemprich&Ehrenberg). Следва да се отбележи, че тези два вида имат ограничено разпространение и в планината Беласица и се срещат само в нейното подножие. Два вида птици са балкански ендемити – балканска чучулига (Eremophila alpestris balcanica Reichenow) и пъстрогуша завирушка (Prunella collaris subalpina Brehm), а други два вида са реликти – белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi Sharpe&Dresser) и лещарка (Bonasa bonasia L.). В непосредствена близост до Беласица минава един от основните европейските коридори за миграция на птиците (Via Aristotelis).
Бозайната фауна на Беласица е относително слабо приучена. Тук се срещат подземната полевка (Microtus subterraneus de Selys Longchamps) и скалната мишка (Sylvaemus mystacinus Danford & Alston). Прилепната фауна на района не проучвана и за тези видове няма информация. Слабо проучена е и едробозайната фауна.